Browse By

Категория: Информация

Хюстънски скоростен трамвай – бъдещето на Софийския Трети метродиаметър

Това е бъдещето на Софийския скоростен трамвай – обещанието, че автоматиката му ще регулира светофарните уредби, че ще бъде максимално автономен от останалите форми на транспорт не е достатъчно, за да се каже, че това инфраструктурно начинание ще бъде нещо повече от поредните милиони Евро, хвърлени в черната дупка на недалновидното проектиране.

Недостатъци на избрания вариант

Поради наземния (открит) характер на линиите при пресичане на други градски магистрали се налага изграждането на естакади или тунели за автомобилния транспорт – в случая такива липсват и затова пресичането ще се осъществява на едно ниво, като уличното движение ще бъде регулирано от автоматиката на мотрисите;

No Thumbnail

Технически параметри на периферните открити участъци

В участъците по бул. „Цар Борис III” и бул. „Ботевградско шосе” се предвижда метрото да се движи на открито – в наземни участъци, които не са автономно обособени и са в прякo взаимодействие с останалия транспорт.

No Thumbnail

Технически параметри на централния подземен участък

Предвиждат се двупътни тунели в участъка площад “Руски паметник” – бул. “Янко Сакъзов”. Поради преминаване през плътно застроена централна градска част и заради усложнени инженеро-геоложки условия се предвижда тунелите да са с диаметър, не по-малък от 8.5 м. и да се изграждат по щитов метод с механизиран хидравличен щит с противоналягане в забоя.

No Thumbnail

Общи характеристики на Метродиаметър 3 като леко метро

През 2008 г. се приема Метродиаметър 3 от Софииското метро да е лека градска железница. Лека градска железница се предлага, защото при изпълнение във вариант класическо подземно метро е необходим огромен финансов и времеви ресурс, а леката градска железница може да се реализира за по-кратки срокове и на по-ниска стойност.

Какво представлява леката градска железница (леко метро)?

Съгласно международната организация за обществен транспорт в света в различни разновидности скоростни градски железници се експлоатират в около 180 града. От тях във варианта класическо метро са около 130, а останалите около 50 са леки градски железници. Класическото метро притежава най-голямата превозна способност от 40 до 60 хил. пътници в час. Леките железници се прилагат в различни разновидности по направления с натоварване до 20-30 хил. пътници в час. Те се различават от метрото по типа на автоматиката и по наличието на големи открити участъци, разположени в обособени трасета. Само в отделни сравнително кратки участъци в централните части на градовете те преминават в тунели. Въпреки наличието на обособени трасета има пресичания на едно ниво с останалия градски транспорт.