Browse By

Какво представлява леката градска железница (леко метро)?

Съгласно международната организация за обществен транспорт в света в различни разновидности скоростни градски железници се експлоатират в около 180 града. От тях във варианта класическо метро са около 130, а останалите около 50 са леки градски железници. Класическото метро притежава най-голямата превозна способност от 40 до 60 хил. пътници в час. Леките железници се прилагат в различни разновидности по направления с натоварване до 20-30 хил. пътници в час. Те се различават от метрото по типа на автоматиката и по наличието на големи открити участъци, разположени в обособени трасета. Само в отделни сравнително кратки участъци в централните части на градовете те преминават в тунели. Въпреки наличието на обособени трасета има пресичания на едно ниво с останалия градски транспорт.
Техническите параметри и превозната способност на различните леки градски железници се различават, като се намират в диапазона – превозна способност 10-30 хил. пътници на час, дължина на съставите от 25 до 80 м, скорост на движение на съставите 70-80 км в час, скорости на пътуванията, в т.ч. спиране и качване на пътниците по спирките, 25-35 км в час. За класическото метро, каквото е софийското, скоростите на пътуванията достигат 43 км в час.
В края на 2009 г. започва да се поодготвя тръжна документация за обявяване на обществена поръчка за изпълнител на техническа подготовка на проекта за трети метродиаметър в София. Целта е през 2012 г. да бъде заявено искане за финансиране по програмите на Европейския съюз. Тръжната процедура ще бъде обявена януари-февруари 2010 г.
Избраният консултант ще трябва да направи комплексни проучвания на варианти на трасето: транспортни, експлоатационни, технически и икономически, изисквани за подготовка на проекта за кандидатстване за финансиране в програмния период на оперативните програми след 2013 г. Според генералния план за развитие на столичното метро се предвижда трети диаметър да обхване линията югозапад – североизток, или “кв. “Княжево” – център – жк “Подуяне” – жк “Васил Левски”. Той е планиран с дължина 19 км и 23 метростанции.
Възможността за прехвърляне и връзка с другите две трасета на метрополитена остава в центъра на града. Това ще става на метростанция „СУ Св. Климент Охридски” метродиаметър 1 и метроастанция „НДК” от метродиаметър 2.
По проекта е заложено в един бъдещ период метрото да се отклонява към кв. „Левски” и ж.к. “Овча купел”.
Прогнозите за натоварване на третия диаметър са за 16 000 пътници в пиков час. Затова се предвижда да се изгради като скоростен трамвай, или леко метро, известно като лека градска железница.
Основната част от трасето на третия лъч, а именно направлението в югозападна посока по бул. “Цар Борис Трети” и в североизточна посока по бул. “Мадрид”, бул. “Ботевградско шосе” се предвижда да бъде изградено наземно. Подземно ще бъде преминаването през центъра. За тази централната част от метродиаметъра, която е приблизително от площад “Македония” до бул. “Мадрид”, не е одобрено конкретно местоположение на трасето. Алтернативни варианти за решението на централния участък бяха разгледани на експертен съвет по устройство на територията в направление “Архитектура и градоустройство” на Столичната община през март 2008 г. Експертният съвет подкрепи т.нар. трети вариант.

Алтернативни варианти

Разгледаните през 2008 г. от Столичното направление “Архитектура и градоустройство” алтернативни варианта за лека градска железница по трети метродиаметър се различават по разполагането на трасето в градската планировка в центъра и дължина на подземния участък. Най къс е т.нар.трети вариант – 2.4 км, и той бе подкрепен от съвета. Разгледани бяха варианти на централната отсечка:

traseta-md3

  • Бул. “Д. М. Скобелев” – бул. “Патриарх Евтимий” – бул. “Васил Левски”
  • Площад “Македония” – ул. “Алабин” – ул. “Гурко” – бул. “Васил Левски”
  • Площад “Македония” – ул. “Алабин” – площад “Александър I Батенберг” –  ул. “Московска” – паметника на Васил Левски

Предлага се спирка на площад “Александър Първи  Батенберг”.
Разгледан бе вариант подземният участък да започва след кръстовището бул. “Цар Борис III” и бул. “Пенчо Славейков”.
През 2009 г. е избран първоначалният вариянт за връзка с останалите метродиаметри на СУ и НДК.

Информацията е събрана от Иван Кръстев

Comments

comments