Градски пространства Част 2 – Женски пазар
Женски пазар – градско пространство, станало емблематично през годините за София. Неговото присъствие в живота на града обаче бе занемарено през годините и бе докарано до състояние на тумор: разбит паваж, гнусотия, органични отпадъци, разлагащи се на улицата, “Цигари, цигари” и общо усещане за крайбрежна улица в бедните квеартали на Калкута – съмнителни търговци, привикващи клиентите си в тъмни, влажни и мръсни безистени, посърнали фасади без никаква надежда да получат освежаване.
История на Женски пазар
Женски пазар е наследил интересния си диагонален профил от малка рекичка, текла през Киримитли махала и вливала се във Владайска река малко преди Шарения мост. Когато се взима решение махалите в София да се съборят, за да се отвори място за познания ни квадратен уличен растер, реката повлиява на проектантите и те създават бул. Драгоман, започващ от Шарения (Лъвов) мост и хорището, и завършващ на пл. Възраждане, където някога е имало воденица. На това място се оформя Житния пазар. С времето пазара е станал все по-специализиран във фермерски зеленчуков пазар. С идването на комунистическия режим се преименува на Георги Кирков и остава с това име до 90те години на миналия век.
Наложеният квадратен растер върху стара София
Източник: http://stara-sofia.com/karti.html
В сайта Стара София освен прекрасни архивни снимки, има и карти на градската еволюция на София. Във всички етапи от развитието на града Женски пазар е бил обаче пренебрегван и лека-полека изоставян и заобикалян от ремонтите и преосмислянето на пространствата. През 90те години на миналия век северната част на пазара бе ремонтирана, а тази година последва и втората половина, изпълнена в различен стил, с алтернативни решения за пространството и алтернативна палитра материали.
Какво се случва сега?
Женският пазар вече не е клоака. Но не е и пазар, не е и пешеходният булевард, който се предполага, че трябва да се появява, когато търговците приключат с пазарния ден. Благодарение на решенията на проектантите, пазарът сега е strip mall, разположен между сградите на булеварда. Това решение е значително подобрение от разхвърляните сергии и оставяните на милостта на природата плодове и зеленчуци, покрити с одеяла и чаршафи, но не е достатъчно, за да направят от Женския пазар качествено градско пространство.
Градските пространства, разположени върху пешеходни улици са проблематични, когато трябва да съвместяват структури и функции, които не са “чисти”. Пазарите определено не са такива чисти пространства. Обемите, които дефинират Женски пазар, разположени между сградите нямат никаква връзка с техния исторически контекст, скриват ги и ги неглижират. Пренасищането на пространството със стъкло, дърво и двуетажни постройки отнема от него очарованието, което може да внесе една широка пешеходна зона, разположена между реставрирани фасади от класическата довоенна София.
Женски пазар и транспорта
Женски пазар е специфично място – разкрачен между сърцето на София и парадния ѝ преден вход, той е с огромен потенциал на пешеходен коридор, който води от метростанцията на Лъвов мост към търговския район на София. Връзката между тях е компонент от градската тъкан, който може да е повече от фермерски пазар, а сърце на занаятчийството и биохраните в града, ако софиянци се убедят, че бул. Стефан Стамболов е приятно място за разходка и ако туристите, посещаващи София бъдат убедени, че на тази улица могат да усетят духа на София.
Южният вход на Женския пазар се разгръща в блокираната от бул. Тодор Александров последна отсечка на бул. Стефан Стамболов през едно пространство, доминирано от трамвайната спирка на Тм 20 и 22, която внася едно вдъхновяващо усещане за 20те години на миналия век. Южния вход на Женски пазар е не просто близо до МС Сердика II и МС Опълченска – той е продължение на търговския гръбнак на града, където разходката по магазините започва от Графа и Витошка, преминава през самото сърце на София и продължава по Мария Луиза и Пиротска. В това си качество, затворен между вече реставрирания Лъвов мост и класическия стил на Пиротска, Женския пазар е задължен да продължи тази стилистика и да я развие, за да завърши пешеходните коридори през стара София.
Ако искаме да синхронизираме пространството и да го излекуваме перманентно не можем да се разграничим от него и да се фокусираме само върху настилките на булеварда. Трябва да се намесим в околните сгради, които според множество от жителите в района са първоизточник на проблемите: занемареността им пониважа цената на наемите, което понижава качеството на живот и допълнително влошава условията за обитателите. Целта ни е консистентно градско пространство, участващо в града, запазващо пазара и преправящо го в удобна и красива среда за жителите и гостите на София.
Решаване на проблемите на Женски пазар
Основният проблем на зеленчуковите пазари e нетрайността на стоките, продавани в тях. Комбинирано с неподходящи условия за съхранение и имаме на разположение една вечно миришеща на гнило и вкиснато пиаца, пълна с хора, които бързат да се махнат оттам и чиято единствена причина да са там е тържището, а не средата.
Женският пазар не би трябвало да работи по този начин: за разлика от пазарищата в малки градове като Мездра или Ямбол, Женският пазар е линеен – иска или не, проектантът му трябва да вземе предвид, че хората могат и трябва да бъдат поощрявани да го използват и като пешеходна връзка. Реконструкцията, която приключи преди няколко месеца доказа едно: Женски пазар е прекрасна пешеходна зона. Но доказа и още нещо – околните сгради имат крещяща нужда от намеса.
Почти всички сгради, разположени по протежението на бул. Стефан Стамболов се нуждаят от корекции – някои само на фасада, но повечето са пред разпадане, а състоянието на безистените и вътрешните дворове, отварящи се към булеварда и съдържащи голям брой от магазините, е повече от потресаващо. Заради това в хипотезата за решаване на пространството са включени всички сгради, граничещи с пространството и е предвидено тяхното пълно разрушаване и построяване наново. Изключение се прави само за сградите, които са паметници на културата, които ще бъдат реставрирани, вместо разрушавани и височината на горния им корниз няма да бъде променяна.
Основна концепция за пространството
Легенда:
1. Площад със зелена ивица в средата, в която се врязват мултифункционални зони за рекреация – летни кресла-пуфчета, библиотека на открито, кафенета и др. дейности;
2. Площадно пространство с трамвайно трасе, запазени острови за трамвайните спирки, ККм на трамвая се премества на стълбове в средата между релсите;
3. Съботен зеленчуков пазар за местни фермери и производители;
4. Постоянен зеленчуков пазар с постоянни вътрешни павилиони и магазини;
5. Безистен с площадно заведение във вътрешния двор;
6. BILLA;
7. Градина с алеи и фонтан;
8. Градина на църквата – инкорпориране на църковния двор в градината;
9. Училище с подземен паркинг под игрищата;
10. Площадно пространство с кръгова зелена зона с фонтан в средата;
11. Триетажен покрит базар/Администрация на пазара;Зони и типажи конструкции и реконструкции:
А. Подсилена паважна настилка, композиционно идентична с пешеходните зони, но предназначена за автомобилно движение;
B. Нови сгради, с фасадна композиция, синхронизирана с тази на паметниците на КИН, инкорпорирани в обемите им. Първите един до два етажа от всяка сграда се отделят за търговска дейност, сутерените се отделят за складови и хладилни помещения;
C. Сграда паметник на КИН, от която се запазват външните фасади или онзи конструкции, които я определят като паметник и се модернизира вътрешността;
D. Пешеходно пространство с гранитно покритие и павета, оформящи пространствата около дренажните шахти;
P. Подземни паркинги, физически разделени на публични (управлявани от Паркинги и гаражи и представляващи единна част от Синя/Зелена зона) и частни, принадлежащи на живущите в сградите.
Реконструкцията на сградите и “прибирането” на пазарната функция в партерните им етажи освобождава пространството на улицата за разгръщане на пешеходна зона, която да функционира отделно от пазара и да е посветена на дейности от група “ден”. Реконструкцията на сградите и тяхното утилитарно разгръщане в комбинирани жилищни и офис сгради увеличава не само тяхната РЗП, но и пазарната им стойност. Предложението е броят на жилищата да се увеличи, да се оформят офис площи, които да са изцяло посветени на тази функция. Към всяка сграда да се прибави подземен паркинг, който да включва публичен паркинг и частен (предназначен за офисите и жилищата). Паркоместата в улиците от пазара до основните булеварди (Сливница, Княгиня Мария Луиза и Христо Ботев) се закриват за сметка на разширяване на тротоарите, т.к. сегашната им ширина е неспособна да действа като въвеждаща/извеждаща за пешеходно пространство, комбиниращо засилена търговска дейност.
Тротоарите, водещи към Женски пазар са с ширина от 1,5 метра в най-тесните си части.
Обединяването на Синя зона, жилищни, офис и търговски площи в един вертикален обем позволява да се отвори повече пространство и извън обекта, което коригираме, както и да се подобри инфраструктурата му. Вертикалното компактираме също позволява да се създаде една консистентна зона, управляваща човекопотоците и създаваща цел за тяхното движение.
Цялото пространство се организира около основната пешеходна ос. Подвластна на цветността на фасадите, заобикалящи улицата, настилката е строга, аналогично с вече изградената такава при последната реконструкция на пазара – безспорно, една от най-добрите, прилагани на публично място в София. Монохромен растер от тъмен камък, сив камък и познатите на софиянци павета е изчистена и неангажираща площадна повърхност, позволяваща композицията да акцентира върху фасадите, не върху паважа.
Безспорно една от най-добрите настилки на публично пространство в София.
Източник: racata @ skyscrapercity
Зониране на Женски пазар
Зониране на пазара
Легенда:
1 – Дрехи, обувки, конфекция;
2 – Рекреация;
3 – Зеленчуци, плодове, хранителни стоки, ресторанти;
4 – Битови стоки;
5 – Чуждестранни подправки, хранителни стоки
Както един хипермаркет е разделен на зони, всяка със своите специфични функции, гарантиращи правилното обслужване на клиентите, така и Женски пазар трябва да бъде разделен на преливащи една в друга зони, но в същото време и да се запази автономността на всеки производител или търговец на пазара.
Тематичното разделение на пазара позволява на посетителите му да оптимизират времето си, което е от ключово значение в един забързан и космополитен град, какъвто София отдавна е. Всички зони са организирани в партерните етажи на сградите, като зони 4 и 5 са решени като отделни помещения за всеки търговец, а зони 1 и 3 – като хали със сергии за индивидуалните търговци.
За зона 3, в която ще се помещават фермерските зеленчукови и плодови сергии под партерните хали е предвидено ниво със складови и хладилни помещения, гарантиращи по-санитарни и адекватни условия за съхранение на продукцията и пряка връзка на търговците със стоката им с контролиран достъп – за всеки търговец има отделен хладилен шкаф, достъпен само за тях и невидим за посетителите. Добър пример за това са Централни хали.
Заключение
Реконструкцията на Женския пазар беше стъпка в правилната посока. Но без да се третира истинския източник на проблемите, тя няма да е достатъчна, за да парира връщането на нелицеприятната атмосфера и ориенталското усещане. Без преосмисляне на сградите, ограждащи пазара, тази част от София ще остане проблематична и непривлекателна за инвеститори. А потенциалът ѝ е огромен.
Изложената тук идея може да се реализира, ако Общината и правителството най-накрая, след толкова години успеят да съставят адекватна основа за публично-частните партньорства и се изготвят ясни приоритети за това каква визия искаме за центъра на столицата. Толкова огромен проект е невъзможен без участието на частния сектор, най-малкото – без участието на собствениците на сградите, които трябва да се разрушат и построят наново или реконструират. Стойността на подобна реконструкция на общо 8 квартала ще възлезе на стотици милиони евро и може да продължи между 3 и 5 години. Ползата за всички страни, участващи в процесите на живота на Женски пазар обаче ще е далеч по-голяма: клиентите ще пазаруват в адекватна, поддържана и привлекателна среда, търговците ще разчитат на далеч по-голям пътникопоток пред витрините им, гледащи към пешеходна зона, която е и част от града, не просто кръпка, обслужваща функции, придадени на една улица, а моделираща улицата и средата ѝ според функцията.