Близки срещи от глупав вид
Спаси метрото не е място за статии, посветени на конспиративни теории. Тук се смятаме, аз включително, за уравновесени хора, способни на рационална мисъл. Но днес трябва да ви съобщя нещо важно: нали знаете онези хора с шапките от алуминиево фолио, които твърдят, че КЛЕТАТА МАЙКА ЗЕМЯ е жертва на конспирацията на рептилите? Е, оказаха се прави. Или поне, що се касае Център за градска мобилност и БДЖ. Какви са ми доказателствата, сигурно се питате? Замислете се: как по друг начин бихме могли да обясним пълната липса на разбиране за това как функционират човешките същества, която прозира в начина, по който се управляват тези две дружества?
Ден 590: Още никой не е заподозрял, че съм въздух под налягане…
За последните двадесет и четири часа станах свидетел и обект на две близки срещи от глупав вид, които ме убедиха, че заповедите и „политиките“ на Център за градска мобилност и БДЖ се пишат от лявото ходилно пипало на жител на планетата Омикрон Персей VIII.
Шегата настрана: некомпетентното отношение на “отговорните институции” е признак на непознаване на собствената им услуга. Онези, които редят градския ни транспорт едва ли го ползват и едва ли взимат предвид потребностите на пътниците. Онези, които управляват БДЖ сигурно пък са го виждали само на картинка. Случките са тривиални и със сигурност могат да се намерят (и са се намирали) далеч по-фрапиращи случаи, но според мен са добра илюстрация за управленския капацитет на дружествата.
1. Спирка/не е спирка
„Циркаджия, тука няма спирка!“
крещи водачът на тролей №5, докато млад човек ядосан слиза от първата врата и се отправя към пешеходната пътека. Намираме се на кръстовището на ул. Опълченска и бул. Сливница. Заради реконструкцията на пл. Руски паметник, се наложиха промени в движението на линиите по алтернативен маршрут: ТБ№5 сега се движи покрай Лъвов мост и Сточна гара до Университета. Заместващи или временни маршрути не са новост за София, но те често са златна мина за грешки от страна на Център за градска мобилност и показват неадекватното ръководство и невежеството на “отговорните лица”. Този случай е точно такъв.
В редовния транспортен план на кръстовището на ул. Опълченска и бул. Сливница тролейбусите с номера 1 и 5 се движат по ул. Опълченска и спират двупосочно южно от Владайска река (спирка Св. Св. Кирил и Методий). Аналогично, тролейбусите по линиите 6 и 7 се движат по бул. Сливница и спират на спирките ул. Опълченска (с код 2082 и 2087), разположени диагонално на кръстовището: в посока Лъвов мост източно от ул. Опълченска, в посока Люлин – западно от нея.
Спирките на градския транспорт в кръстовището на ул. Опълченска и бул. Сливница
Текстът на заповедта, на база на която се движи временния маршрут на тролейбус №5 гласи, че тролейбусите трябва да спират на всички съществуващи тролейбусни спирки. Това създава неприятната ситуация, предизвикала ядосания младеж да се скара с водача, а той да крещи, че сме “Циркаджии”. Текстът, описан така изключва една спирка, покрай която тролеите минават: спирката на ул. Опълченска за автобусите от линии №77, 82, 86 и 101 (код 2081) и това на практика означава, че тролей №5 спира еднопосочно на ул. Опълченска, при все, че има налична спирка, позволяваща кръстовището да се обслужва двупосочно.
Временен маршрут на ТБ5 с нанесени спирки. Само на ул. Опълченска не се осигурява двупосочно обслужване.
Обърнах се с въпрос към Център за градска мобилност: отговорът им не ме учуди изобщо. „Ама това не е тролейбусна спирка“, отвърна служителката им. Цитира ми заповедта, после и разписанието, съставено на база текста ѝ. “Не е ли логично като има налична спирка, кръстовището да се обслужва двупосочно, дори и да е на спирка, на която не спират тролейбуси по принцип? Все пак кръстовището в редовна експлоатация се обслужва двупосочно.”, заявих аз и служителката се съгласи с мен, че проблем има.
Жалко, че хората, писали заповедта не са го забелязали. Съмнявам се, че изобщо са погледнали и картата, докато са я писали. Ако бяха го направили сигурно щяха да забележат проблема и да коригират текста преди да е влязъл в сила и да създаде (за пореден път) усещането, че ръководните лица в ЦГМ не познават транспорта, който управляват.
2. “Е, да си беше взел такси по-добре”
Вече говорихме за интермодалната връзка влак-метро на метростанция Искърско шосе. Тя е вече новост и бързината, с която БДЖ преправи разписанията, за да обслужват новопостроената гара с пътническите и бързи влакове бе учудваща. Ако трябва да съм честен, очаквах, че корекциите ще отнемат месеци, а не седмици, както беше в действителност. Но, както винаги с БДЖ – дори и добрите практики се оказват половинчати. Доказателството: днешното ми пътуване от Централна гара до Искърско шосе.
Пристигнах на перона 2 минути преди тръгването на влака без билет, защото знаех, че може да ти издадат такъв за пътуване в рамките на града във влака. Усмихнатата кондукторка ми каза, че цената на пътуването е двойна, ако се качваш без билет и аз наивно си казах: „Е, колко са два лева пред удобството да се возиш на подобието на градска железница на София? “.
Влакът тръгна и кондукторката дойде. Виждайки ме, че държа две железни левчета, тя разтвори една книжка с цени и ми показа, че пътуването ми всъщност струва седем лева. Защото се явявам нередовен пътник: т.е. според нея, редовната цена за пътуване от Централна гара до Искърско шосе е 3,50 лв. Извика началник влака и той през смях ми каза: „Е, да си беше взел такси по-добре. Срамота е, каза, че за една спирка сега трябва да ти взема седемте лева”. Подведен ли бях от сайта на БДЖ? В него е написано черно на бяло (образно казано), че билетът е един лев и за двете класи, за пътнически и за бързи влакове. Кой е прав сега? Сайтът, началник-влака, аз?
Що за дружество не информира служителите си, осъществяващи контрола по редовността на пътниците за промяната в ценовата политика?
Заедно с мен, в същия вагон пътуваха още двама човека с общ билет за два лева и той предизвика недоумението на кондукторката: все пак в нейната книжка пишеше друга цена. Тя просто не знаеше: никой не ѝ беше казал, че цената е такава и явно ръководителите ѝ разчитаха, че хората ще се възмутят и ще ѝ се навикат, за да я убедят, че е си е избрала отвратителна работа или че работи за компания, неспособна да делегира отговорности и да свежда ключова информация до служителите си адекватно.
Началник-влака в крайна сметка ми взе едно левче (колкото пишеше в сайта) и ми се извини, че съм имал такова негативно преживяване. Това сега повдига редица въпроси. Например:
- кой ще понесе отговорността, че в момента към Пловдив пътува екип служители, които не са получили ключова информация за служебните им задължения;
- кой ще се извини на онези пътници, които не са били късметлии да попаднат на малкото свестни служители в БДЖ, които да проявяват разбиране и които да имат достатъчно добро възпитание, за да ги изслушат и да мислят как да им помогнат;
- кой не си е свършил работата.
Дали ще получим отговори? Надявам се.
Не, не им казвайте: сигурни сме, че сами ще се сетят за какво се използва това…
Шегата с извънземните е плоска, признавам си. Чувството ми за хумор се колебае в крайностите между цинизъм и инфантилизъм, но метафората зад нея е обоснована: можем да окачваме същите катастрофални резултати, ако решенията се взимат от същества, идващи от друга планета, непознаващи устройството на човешките същества. Трагично е, че хора, скъсали връзка с реалността са онези, които моделират и управляват процесите и практиките, от които зависи нашата мобилност.
След като знаем това, можем ли да сме изненадани, че “отговорните лица” взимат грешно решение, след грешно решение, с което унищожават БДЖ, с което погребват София под стотици хиляди автомобили, с което свиват бройката на колите на градския транспорт и омаловажават неговата роля в града?
Аз не мога. А вие?