Browse By

Метрото до Летището е (раз)очароващо

Метрото до Летището е факт. Най-накрая можем да стигнем до него без да плащаме за такси или да пътуваме с нелогичния автобус 84, който уж бърза за Летището, но спира на всяка спирка по пътя. Щом официалните лица се изредиха пред обективи и микрофони да обвиняват “Спаси София”, че е синя, зелена или пембена, или да обясняват колко пирони трябва да забиеш, за да имаш здрав разум, лентите бяха резнати, снимките бяха направени, лъжите бяха изречени и народа беше пуснат да се радва.

Група Град все по-често заявяват, че липсата на архитектурна критика е един от симптомите на болното ни гражданско общество. Тя причинява такива деформации в общественото мнение, че когато се появи, се приема за хейтърство, а когато посочиш дефектите в един ключов за града проект ти се заявява от една от най-високите трибуни, че си “идиот”.

Но ние не се сърдим – ще отдадем тази непристойна постъпка на инж. Стоян Братоев на нервите и на незаслужената тежест да е вечно виновен за лошите резултати на една порочна система. Аз не съм архитект, но ще разкажа какво видях в деня на откриването…

Дружба – когато архитектурата е няма

От Цариградско шосе (Интер Експо Център) тунелът се спуска до равнината на ж.к. Дружба, където е разположена МС 20 (Дружба). Тя трябваше да бъде изпълнена с проект, избран от вече печалноизвестния едноименен архитектурен конкурс. Вместо това, той беше бламиран, бе изсмукано от нечии пръсти някакво оправдание, а станцията  набързо дадена на някой “наш човек”. Ведомствените архитекти, трудили се над МС Дружба, създадоха една станция, която някои наричат “изчистена”, защото реално няма интериор.

IMAG1087Проектирането на този интериор отнема десет минути.

Влизайки в нея, имаш усещането, че не е създадена, а изчислена. Крайният резултат изглежда като отговорa на алгоритъм, търсещ минимално участие на архитектурни похвати с максимален резултат, за минимална цена. Паното, например, не е център на композицията, а е сивкаво петно. Трябва наблюдателят да се приближи, за да види, че всъщност в него има много красиви пастелни цветове, но те не могат да стигнат до окото, защото са погребани сред море от крещящо зелено. Преходът между зелените нюанси в цветната ивица е дразнещ: от наситено тъмно зелено, през тъмно синьозелено, после пак се връщаме към три разцветки на тревно зелено, за да стигнем до тъмнозелен център. Общото усещане за ретро станция е особено подсилено от тавана, решен в стил, характеризиращ повечето тавани на обществени сгради от 70те и 80те години на миналия век.

IMAG1085Нищо против ретрото, ако беше целено, а не просто резултат от липса на фантазия.

И двете касови зали са свързани с пешеходни тунели, които достигат до ж.к. Дружба 1 и 2. Връзката на ж.к. Дружба 2 за съжаление е направена на едно ниво под касовата зала. Идващите от ж.к. Дружба 2, искащи да пътуват за центъра трябва да слязат в тунела, да го прекосят, да катерят още един стълби или да използват асансьор, за да достигнат входовете на станцията и чак тогава да слязат на перона. Удобството на ползващите дадена метростанция трябва да идва на първо място при проектирането на нейните пространства. Предвид факта, че тунелът върви под зона, затваряна периодично при строителството на останалите части от станцията, той трябваше да се построи на нивото на касите, вместо пътят на жителите на ж.к. Дружба 2 от и до входовете да се усложнява с още едни стълби.

IMAG1084Стълбите в края на пешеходния тунел. Вдясно – изход от станцията.

Искърско шосе – here be пейки

Станцията с пейките. Само така мога да я опиша. Станцията има постен интериор, който обаче напълно се компенсира от интересните пейки. И тук има странности: касовата зала откъм гарата е най-компактната в цялата система на метрото. От нея се отваря тунелна връзка към новата жп гара, която обаче не е добре обозначена (табелите не споменават на бъдещите пътници, че имат връзка и с центъра). Излизайки от нея човек има чувството, че е попаднал в къща за кукли.

IMAG1094Касовата зала към новата гара

Перонната зала на станцията е изцяло организирана около контраста на странните издадени в пространството стени. Редуващите се триъгълници от розово и сиво преливат в подовете и таваните, а вертикалните носачи на таблата са оформени като дебели стълбове, които подхождат на осветителните тела, подредени в две редици и наподобяващи китайски фенери.

IMAG1091Ето така се прави пейка…

Но определено пейките са звездите на станцията: изцяло стоманени, формите им са дръзки, изчистени и идеални за средата си. Иноксовата им повърхност перфектно контрастира на бледите цветове на стените и пода и вкарва малко твърдост в една иначе монотонна композиция.

Софийска света гора – Франкенстейшън

Софийска света гора е ябълката на раздора. Инж. Братоев, Йорданка Фандъкова, че дори и Бойко Борисов заради нея влязоха в обяснителен режим за това, колко високо е качеството на изпълнение. Е, не мога да се съглася, но за твърде различното от презентираното пред обществото оформление, калпаво изпълнения екстериор, но същевременно упорито защитаван като “качествен” краен продукт, ще говорим по-нататък в отделен материал.

Нека сега се фокусираме върху интериора. Станцията е като чудовището на Франкенщайн: ужасяваща и грозна отвън, но отвътре е човешка. Това е най-светлата станция, която видях.

8026229qСветла и по тъмно.
Автор: s_o_kv_v_zp_l_s_o

Панелите, разкриващи и скриващи компоненти от носещата конструкция ѝ придават един динамичен вид, като в същото време създават различни заигравки с естествената светлина през деня и осветлението през нощта. Подовата настилка е грапава и не позволява хлъзгане, а носачите на картата с информация приличат на екрани. Седалките са странно решени като донесени от футболен стадион. Какво й липсва? Гледка. Ако тази станция не гледаше към кочината, ширеща се около нея, щеше да е прекрасно, но и това скоро ще се промени. Никоя станция не остава изолирана задълго.

Летище София – къде е Клеон I*?

Няма да коментирам статуята. Не защото нямам мнение, а защото не искам да се впускам в излишни спорове. Ще кажа само, че 1) не разбирам защо Орфей трябва да посреща гостите на София и България, като той не е символ на нито една от двете и 2) не разбирам защо Орфей е с разтворен и изтърбушен гръден кош. А най-важното – не искам и да разбирам.

Изпитвам смесени чувства към тази станция: от една страна ми харесва, от друга не искам да го призная, защото се притеснявам, че някои взети архитектурни решения ще се окажат пълен провал. Например: отвореният вход за влаковете. Усещането за затворено пространство не се връзва с навяван сняг от широкия около осем метра отвор, гледащ към полето. За лятото ще е идеално, но силно се съмнявам климатът на станцията през зимата да се запазва гостоприемен. Иначе и тази станция, подобно на Софийска света гора се възползва максимално от това, че е надземна: светлината влиза свободно през широките прозорци, а гледката е прекрасна. Можеш да видиш цяла Витоша, а ако е след залез и ски пистите. Пероните, пейките, кашпите са изпълнени в кафяво, което не се натрапва и не констрастира с нищо, защото таванът е оставен изчистен от цветове, а стени няма – станцията е с островен перон.

8026252KОсветеността през деня се контрастира с фокусирано осветление през нощта.
Автор: s_o_kv_v_zp_l_s_o

Таванът и тук е решен с оставяне на носещата конструкция видима в по-голямата си част, като на места е скриван от пана с изкуствено небе. Станцията може да се опише само с една дума: Трантор*. Някак си цялата тази идея с изкуствените тревички около Орфей и живите дървета под изкуствено небе ме карат да очаквам да видя холограма на Клеон I.

Около станциите

IMAG1082Като излючим кофата, разбира се…

Ще го кажа така – новите стандартни навеси над станциите са най-свежата и приятна част от екстериора. Първо са еднакви и хората веднага ги разпознават, второ са от стъкло. Стъкло! А не грозният поликарбонат. Звезда в короната е навесът на новата гара на Искърско шосе, но всички останали са също добро нововъведение. Да се надяваме, че ще ги видим и по другите станции – в Люлин и Надежда?

kapak-iskarsko-shoseКрасота…
Източник: ClubZ

За мен най-голяма е загубата на концепцията около МС Дружба. Онези тръби, спънали конкурса сега се забиват в земата насред тротоара и не е преувеличено да се каже, че са противни. А станцията имаше потенциал да се наложи като обединяващо социално пространство между двете части на комплекса: като тематичен мост между ж.к. Дружба 2 и парковото сърце на ж.к. Дружба 1 с езерото. Тази възможност обаче беше пропусната, защото пространството не беше разработено. Сега се струпва пръст покрай тротоарите и сигурно и там ще се появят дървенца и храстчета, но това макар да е хубаво само по себе си, няма да реши проблема, че урбанисти не са пипали следата на метрото и тази задача е оставена на инженерите.

shonolov01aЕто как изглежда пространството, когато е мислено заедно със станцията: пренася стилистиката й навън…
Източник: Списание Едно

Новата ул. Обиколна изглежда много добре с велоалеята – жалко, че Столична община за пореден път не успя да синхронизира проектите и тя свършва в нищото малко след завоя. И докато си говорим за пространствата навън, тези около Искърско шосе са прилични, макар да има сериозна нужда калното поле пред бл. 38 или да се регулира като паркинг, или да се оформи като зелена площ. Аз лично съм за зелена площ, но това отново попада в компетенциите на Общината.

Паркът до Летището оживя в деня на откриването. Не бях виждал толкова много хора в него. Сега, когато можеш бързо да го достигнеш, пред него се разкрива възможност за нов живот. Да се надяваме, че Столична община ще реагира подобаващо и ще го разработи.

_____________________
* – Клеон I (11 988 – 12 038 г. от Г.Е.) е литературен герой и император на Галактическата империя в създадената от Айзък Азимов научно-фантастична вселена на Фондацията.

*- Трантор – Измислена планета в историите на научно-фантастичната вселена на Фондацията от Айзък Азимов
Източник: Wikipedia

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *