Бъдещият трети метродиаметър: Пряка щета за София, косвена щета за Люлин!
Във вестника “За Люлин” – кварталният бюлетин на комплекса излезе статия от Иван Тодоров, касаеща трети метродиаметър. Броят на вестника можете да намерите тук.
Наскоро Столична община обяви конкурс за извършване на предпроектно проучване и подготовка преди строителството на бъдещия трети метродиаметър, който беше спечелен от чешка фирма. Както може би читателите знаят, в момента в София е изградена по-голямата част от първи диаметър, между Люлин и Младост, а в напреднал етап на строителство се намира вторият лъч, между Надежда и Лозенец. Третият диаметър трябва да свърже Княжево и Враждебна и на пръв поглед няма нищо общо с нашия квартал – Люлин. Дали обаче е така в действителност и в какво се състоят проблемите на третия диаметър?
Според най-новите планове на Столична община метролъчът от Княжево до Враждебна ще бъде построен под формата на т. нар. „леко метро/скоростен трамвай”, минаващо наземно по бул. „Цар Борис ІІІ”, подземно от Руски паметник до гара Подуяне и отново наземно по бул. „Ботевградско шосе”. Леко метро или скоростен трамвай се нарича типът релсов транспорт, който е нещо средно между класическото метро, каквото имаме в момента в София, и обикновения софийски трамвай.
Това означава предимно наземно трасе, намален капацитет за пътници (в и без това задъхващия се софийски градски транспорт), по-ниска средна скорост, повече шум, заемане на ценно пространство (за сметка на което могат да се разширяват булеварди или да се направят пешеходни зони), повишен риск от ПТП и други. Единственият плюс на този вариант е, че той би бил доста по-евтин от изграждането на класическо метро, което е и основният аргумент на общината за избор на този вариант. Няма смисъл да споменаваме, че средствата за изграждане на метрото идват по европейски програми и едва ли това е сериозен аргумент от страна на общинарите и „Метрополитен” ЕАД, по-скоро е доказателство за лош мениджмънт и неспособност за защита на скъп европроект. Дотук проблемите са за цяла София и особено за жителите на кварталите около бъдещия диаметър.
Вторият голям проблем на този бъдещ лъч, който засяга и люлинчани, е изменението на маршрута му в центъра. По генералната схема на софийското метро между трите лъча трябваше да има връзки и така пътниците да могат да се прехвърлят от един диаметър на друг, достигайки безпроблемно и бързо до всеки край на София.
Ето например между първи и втори лъч ще има пряка връзка на метростанция „Сердика” и всеки тръгнал от Люлин ще може да се прекачи и да стигне за 15-20 мин. до НДК и Лозенец. Подобна връзка трябваше да има и между първи и трети лъч при Софийския университет. С такова пресичане люлинчани можеха за изключително кратко време да стигат до Княжево и Враждебна, и то без да излизат от метрото, единствено прехвърляйки се от станция на станция. Сега обаче Столична община промени плана на метрото и то ще има единствено спирка на площад „Александър І Батенберг”, без да прави никаква връзка с първи или втори диаметър. По този начин жителите на Надежда и Люлин (а и на другите засегнати части на София) ще трябва да стигнат до центъра, да излязат от метрото, да извървят пътя между линиите и да си купят нов билет, ако искат да се прехвърлят. Няма съмнение, че това е изключително неудобно и ощетява голяма част от софийските граждани, а освен всичко рязко контрастира с модерните европейски транспортни схеми.
В интернет вече се зароди гражданска инициатива „Спаси метрото” (на адрес www.spasimetroto.org), където млади хора защитават класическия вид на метрото и предлагат варианти за постепенното му реализиране в оригинален вид.