Архитектурните конкурси са пълна глупост

Няма да изненадам никого, като кажа, че съм изключително критично настроен към методите на проектиране в София. Преди няколко дни снимковите доказателства за “капацитетът” на българските проектанти лъснаха в Дневник и още няколко медии, а аз и колегите от “Спаси София” ще продължим да ровим тази рана, докато не изтече всичката гной.
Неспособността на Столична община да създава адекватна градска среда се корени в омразата на основните фактори в нея към конкурсното начало, към нежеланието заданията да се пишат със съзнанието на реален клиент и с типичната за администрацията ни любов към шуро-баджанащината.
Преди известно време говорих за безпрецедентно слабото конструктивно решение за метростанцията на бул. България от Трети метродиаметър. Цяла ключова метростанция ще бъде изградена с изход само в единия край, а от другия, макар да го има заложен в проекта, се води авариен и нито има ескалатори, нито асансьори.
Тази нелогичност ме провокира да поискам среща с инж. Стоян Братоев, който отзивчив, както винаги, ме прие в кабинета си и ми разказа надълго и нашироко какви ги мъдрят неговите проектанти.
За да разберете точно защо цялата методология е сбъркана и колко много ножове с две остриета съдържа тя, и най-вече – колко пречи на “Метрополитен” да си върши работата като хората, ще преминем (за пореден път) по хронологичната последователност на създаването на проекта за Трети метродиаметър.
Четири проектирания, обикновено от четири различни екипа…
1. Викаме си чертожници за 3 милиона лева
Първата фаза от проекта включваше обществена поръчка за избор на проектант за идеен проект на Трети метродиаметър. Търгът беше спечелен от “Метропроект – Прага”, платихме им три милиона лева и те ни дадоха общо 5 варианта за трасе с предложение за разпределение на станциите.
Дотук добре. Проектите бяха представени, преминаха първи цикъл на Експертни съвети и обществени обсъждания, беше избран вариант-фаворит (къде разумно, къде – защото арх. Диков си го беше заплюл) и той бе върнат на чехите за допълнително проектиране.
В залата, където се представяха различните проекти, свенлив проектант от чешкия екип ни призна, че в крайна сметка те са само изпълнители и проектират каквото им се каже. По-голямата част от работата е вършена в Чехия, където София е гледана на картинка и професионалистите от “Метропроект – Прага” са се доверявали за всичко на софийските си партньори, контролирани от не кой да е, а от гл. арх. Петър Диков.
2. Регулирай си изходите!
И така, идейният проект бе разработен и представен. Многократно бяха коментирани слаби звена в него, като трасето в ж.к. Овча купел, местоположението на метростанциите и т.н., и винаги контрааргументът беше: “Това е идеен проект, конкретиката се проектира после!”. И после дойдоха регулационните планове. Ако не сте виждали регулационен план сте късметлии. Ако сте – зная колко боли после, докато се опитваш да си върнеш зрението. Регулационният план е тази “конкретика”, която се оправяла “после”. Когато и там започнахме да намираме същите слаби места се измисли нова пречка: “няма за кога наново да коригираме идейния проект”.
Идеята на регулационния план е:
- да определи строителните петна на станциите и тунелите;
- да фиксира входове, изходи на станциите;
- да отбележи корекции или допълвания в уличната мрежа, предизвикани от строежа и експлоатацията на метрото;
- да определи колко и какви терени ще трябва да се отчуждят.
В общи линии регулационният план фиксира всички конструкции и оттук нататък каквито и промени да се налагат, те трябва да се случват в рамките и в петната, определени от регулацията.
Регулационният план бе подложен на анемични и почти анонимни обществени обсъждания и уж след като беше приет, идейният проект е бил коригиран, спрямо препоръките на Експертния съвет и трите баби, отишли да слушат за Голямото строене и да цъкат с език. Зная – бях там.
3. Да, ама не!
Да, обаче се оказа, че колкото и да е трудно, и колкото и да няма време за корекции, междувременно такива се наложиха доста. В периода след приемането на регулационния план за Трети метродиаметър се промениха кривите на подземните участъци, трасето в ж.к. Овча купел (след като сигнализирахме ЕК за подправянето на протоколите от Експертния съвет), източният радиус стана от на(д)земен подземен и т.н.
В по-голямата си част, тези корекции се придържаха към приетата регулация най-вече, за да не се налага да се пренаписват списъците с имоти за отчуждяване и болшинството от тях доближиха Трети метродиаметър до “класическо метро”, напук на първоначалните му флиртове с термини като “скоростен трамвай” и “леко метро”.
4. Проект под Дик(т)овка и избери цвета на плочките
Отминаха всички възможни срокове и проектът вече е с единия крак в строителната площадка. И тогава изведнъж се оказва, че две от станциите, за които още от фаза 2 говорим, че са лишени от смисъл, няма как да се изградят, за това тихомълком бяха отстранени.
От победителя ще се очаква да изработи технически проект, базиращ се на идейните творения на “Метропроект – Прага”. Според инж. Братоев, в момента вътрешните специалисти на Метрополитен “преработват” шест от общо седем метростанции. Дали е защото чешките проектанти не се оказали толкова силни, колкото са си мислели в началото, или защото не са били достатъчно дълго “на терен” и не познават детайлите? Или е защото отговорните фактори, които би трябвало да им съдействат (като арх. Диков) са известни с неспособността си да формулират адекватни задания и да възприемат иновативни идеи. Как чехите да се покажат като силни специалисти и как идеен проект, проектиран на база Google maps да даде адекватна основа за регулационен план? Преработките, които “Метрополитен” извършва сега включват подсилване на конструкции или промяна на строителна технология, защото реалните проучвания “на терен” и мнението на еколози се оказали невъзможна пречка пред заложеното в идейния проект, но основната пречка е регулацията, която не позволява да се променят габарити, да се добавят и отстраняват изходи и редица други съществени корекции, когато ти се налага да почнеш с една метростанция от нулата…
Фирма-изпълнител Х в най-скоро време ще спечели търга и ще влезе в шестмесечния период, отреден за проектиране. Регулацията вече е очертала петната, входовете, нивелетите, разположението на подлезите и заходите към станциите и на архитектите, които ще трябва да оформят вътрешната архитектура им остава само да изберат цвета на плочките.
Не бяха предвидили тръбата!
С това работният цикъл на проекта за Трети метродиаметър приключва. Инж. Братоев се обляга назад в креслото си и разказва колко трудности изпитват в момента да мъдрят как да проектират редовен изход на МС България там, където регулацията казва “авариен” и къде да разположат касовата зала, дали ще намерят място за ескалатор, асансьор и т.н. Когато попитах дали мога да споделя идеите им, ми се отговори, че не може, защото още не било ясно. Метростанцията на България ще започне да се строи до няколко месеца, но още не е ясно колко изхода ще има и къде ще са те.
А колко по-лесно щеше да е, ако регулацията се базираше на завършен конструктивен и архитектурен проект за всички станции…
Щом изказах мнението си, той мигом се възмути от предположението, че архитектурните конкурси може би ще решат всичките им проблеми.
Архитектурните конкурси са пълна глупост! Оня измислен конкурс за МС 20 – победителя не беше предвидил тръбата. Като я добавиш и нея, не само, че разсича касовата зала, щото я бяха направили централна, ами я прави висока един и петдесет!
Да, крайният резултат от конкурса за МС 20 беше пълна глупост, защото тръбите очевидно са поставени в празно поле свише и не могат да се местят. Този конкурс беше глупост, но не защото архитектурните конкурси са безсмислено упражнение, а защото Столична община, в лицето на арх. Диков и компания “експерти” се погрижиха да го превърнат във фарс. Според арх. Орлин Манолов – съинициатор на конкурса и член на журито:
Или е голямо непрофесионално недоглеждане от тяхна страна или е направено нарочно, но ако не бяхме открили това конкурсът щеше наистина да е несъстоятелен. В последствие този финт с тръбата пак го направи несъстоятелен: едно уточнение – ние знаехме за тръбата, тя е в чертежите и освен това един голям участък от нея се предвиждаше да се вкопае за да се отворят възможности за повече връзки на ниво терен.
Тоест всички участници я бяха взели предвид по време на конкурса тя не беше пречка за никой и се знаеше, че дори и някой проект да не я отчете или включи правилно в презентацията, на техническо ниво могат да се внесат корекции….
Резултатът от архитектурния конкурс за МС 20 – една обидена група архитекти и самодоволна администрация, е пълна глупост защото от ден първи е бил саботиран с глупашката мотивация на хора без желание да защитават обществените интереси. Защото за някои компоненти в Общината е по-важно “нашите хора” да свършат работата криво-ляво, отколкото нещата да се случват както трябва. И не на последно място – защото с човек като арх. Диков зад волана, който твърди, че градоустройствените политики трябва да се съобразяват с общественото мнение, а не от обществените нужди, не можеш да не очакваш да опорочи и най-адекватната идея. А междувременно, на място с толкова потенциал, пак си лепнахме една анахронична архитектура, погребана под неразработен терен. Но за това ще говорим друг път.
М-м-м-м-м… тази приятна миризма на архитектура-постфактум.
А как можеше да бъде…
Един проектантски екип, който разработва и представя проект, който може да отговаря на въпроси като “Къде ще са изходите?”
Хората отдавна са го измислили и е толкова по-просто, по-логично, по-адекватно: организираш конкурс, разработват се пълни и подробни проекти, предвиждащи и обхващащи всички аспекти на дадения обект. На база тези проекти се прави регулацията, тя отива на обществени обсъждания, заедно с всичко, което вълнува хората:
- къде ще са изходите?
- с кои линии ще правят връзка?
- как ще изглежда отгоре?
- как ще изглежда отвътре?
Но… с такъв Закон за обществени поръчки, с такъв главен архитект, с такава общинска администрация и с такива пасивни политици – толкоз. Както казва Ицо Хазарта “хила се, ама не е смешно, много ясно”. И като се замислиш защо Общината споделя този сантимент, ти става ясно и защо същият (Ицо) нарича нашата реалност “пародия”. Верно си е, Ицо – пародия е. Уж е “хомо”, ама в никакъв случай не е “сапиенс”.