Browse By

Атракционно влакче или транспортна система?

В личен разговор с мен през месец ноември миналата година, г-н Братоев отдели близо 10 минути да обяснява как ще се извършва пресичането на едно ниво, като изтъкна, че пресичания на две нива са невъзможни на този етап. Даже ми обясни как съставите ще регулират светофарната уредба. С това аз мислех, че Съдбата на Трети метродиаметър е решена – заровете са хвърлени, присъдата е подпечатана – пресичане на едно ниво.

БТВ Спаси метрото

На 24.02.2011 година по БТВ, в предаването “Тази сутрин” се излъчи репортаж, касаещ Гражданска Интернет Инициатива “СПАСИ МЕТРОТО”, бореща се за връщане на класическото подземно трасе на Трети метродиаметър от Столичното метро.

Вече започна предварителното планиране на Третия лъч на метрото, който ще тръгва от Княжево по бул. “Цар Борис III” и минавайки през Центъра ще стига до квартал Враждебна. Плановете на Общината и Метрополитен са за леко метро или скоростен трамвай, който да се движи по улиците, като само от Руски паметник и Подуяне, мотрисите ще слязат под земята. Според Гражданска Инициатива “Спаси метрото” това крие много рискове.

Честит рожден ден

Преди една година във форума http://www.skyscrapercity.com се заформи идеята за създаването на Гражданската Интернет инициатива СПАСИ МЕТРОТО. Вече една година инициативата набира сили, за предстоящата битка за спасяването на метросистемата на София.

Подуяне – Пирогов или и вълкът да е сит, и агнето – цяло.

Както вече неведнъж сме посочвали на страниците на СПАСИ МЕТРОТО, форумите и в социалните мрежи, актуалните инвестиционни планове за “леко метро” на мястото на Трети метродиаметър ще имат негативен отзвук в социалното и икономическо бъдеще на София. Затова е редно да се предложи технологично решение на наболелия проблем, което да задоволи желанието на Общинарите и г-н Петър Диков – с един куршум да ударят цяла зайцеферма:

Бюрокрацията и метрото

Главната причина, Трети Метродиаметър да не се построи като класическо подземно метро, според г-н Диков и г-н Братоев е липсата на средства и че Общината няма как да набави 800 млн евро, за да построи наведнъж цялата метролиния. Това е така – годишния бюджет на София е близо един милиард лева и простата математика показва, че това няма как да се случи – перата му и без друго са претоварени с хиляди други задачи.

Хюстънски скоростен трамвай – бъдещето на Софийския Трети метродиаметър

Това е бъдещето на Софийския скоростен трамвай – обещанието, че автоматиката му ще регулира светофарните уредби, че ще бъде максимално автономен от останалите форми на транспорт не е достатъчно, за да се каже, че това инфраструктурно начинание ще бъде нещо повече от поредните милиони Евро, хвърлени в черната дупка на недалновидното проектиране.

Недостатъци на избрания вариант

Поради наземния (открит) характер на линиите при пресичане на други градски магистрали се налага изграждането на естакади или тунели за автомобилния транспорт – в случая такива липсват и затова пресичането ще се осъществява на едно ниво, като уличното движение ще бъде регулирано от автоматиката на мотрисите;

No Thumbnail

Технически параметри на периферните открити участъци

В участъците по бул. „Цар Борис III” и бул. „Ботевградско шосе” се предвижда метрото да се движи на открито – в наземни участъци, които не са автономно обособени и са в прякo взаимодействие с останалия транспорт.

No Thumbnail

Технически параметри на централния подземен участък

Предвиждат се двупътни тунели в участъка площад “Руски паметник” – бул. “Янко Сакъзов”. Поради преминаване през плътно застроена централна градска част и заради усложнени инженеро-геоложки условия се предвижда тунелите да са с диаметър, не по-малък от 8.5 м. и да се изграждат по щитов метод с механизиран хидравличен щит с противоналягане в забоя.

No Thumbnail

Общи характеристики на Метродиаметър 3 като леко метро

През 2008 г. се приема Метродиаметър 3 от Софииското метро да е лека градска железница. Лека градска железница се предлага, защото при изпълнение във вариант класическо подземно метро е необходим огромен финансов и времеви ресурс, а леката градска железница може да се реализира за по-кратки срокове и на по-ниска стойност.