Дразнещата инициатива
Г-н Петър Диков, главен архитект на София, отговори на статията “Грешните мащаби”, публикувана в “Строителство & Градът” в рамките на същия брой на изданието.
Радващо е, че г-н Диков отговори, тъй като диалогът е в основата на вземането на добри решения. Въпреки това е редно да се направят няколко уточнения.
Запитан за минималните криви по трасето (б.а. 300 метра радиус на крива за класическо метро), г-н Диков отговоря:
… Ако този радиус оскъпява с много трасето, ние ще направим компромиси. Но само ако се налага. На този етап такива данни няма. Отново казвам, че парите, с които разполагаме, са ограничени. И ние се стремим да сме максимално коректни към тези, които ни ги дават, и към нас самите, защото ние също правим вноски в Европейския съюз*.
След подобен отговор възниква въпросът, защо в “Ситуация – Вариант 4а” са показани криви с радиуси под 300 метра? Какво е официалното обяснение за разминаването между казаното от г-н Диков и показаното в схемите: не са конкретизирани, ще търпят корекции или нещо друго? Проблемите, свързани с проектирането на метротрасето, особено на подземните участъци, заслужават абсолютна конкретност. Поради тази причина е от изключителна важност предоставяната информация да бъде максимално изчерпателна, с цел да се позволи да бъдат изработени най-добрите възможни решения за справяне с тези проблеми.
Следва коментар на г-н Диков относно метростанцията на пазар “Красно село”:
– Не мога да разбера защо у нас се приема, че трябва да си против нещо. Защо хората не кажат, че предлагат такава станция при пазара „Красно село“, ами се възмущават, че я няма. Това е една и съща позиция, но поднесена по различен начин. Какво значи да протестираш, че нещо липсва. Щом липсва, предложете да има. Това е коректното поведение.
Редно е да се отбележи, че “Спаси метрото” не протестира. Ако членовете на инициативата са против някакво предложение, те предлагат алтернативи, а не изпадат в излишни полемики.
Но, следвайки тона на коментара естествено възниква следният въпрос: “Как може да се предложи нещо без първо да се посочи липсата му?”. Отбелязването на недостатък на част от проект не е протест, не е негативизъм, а анализ. А преди предложенията анализът е задължителен…
Интервюто продължава с въпрос за дължините на станциите, по-конкретно – дали ще са с дължина на перона 100 метра. Поредният парадокс е налице: проектантите от “Метропроект – Прага” заявиха, че проектната дължина е 100 метра, преди година и половина, при началото на строителните работи по Втори метродиаметър и при пускането в експлоатация на източния радиус на Първи метродиаметър, стана ясно, че всички новостроящи се станции са с дължина на пероните от 105 метра. Но въпреки това, г-н Диков заявява:
– Първо, на този етап метростанциите са условни. Влаковете изискват минимална дължина на перона 110 м. Няма как да се направи перон, по-къс от 110 м.
Оказва се, че противно на твърденията му, станциите на Софийския метрополитен могат да бъдат и по-къси от 110 метра. В заповед РД-09-50-488 от 30.03.2011, лично подписана от него, става ясно, че се иска преработка на метростанция II-2 и по-конкретно удължаване на перона от 100 на 105 метра. Заповедта може да бъде видяна на страницата на община Връбница. Инициатива “Спаси метрото” изразява своята надежда, че казаното от арх. Диков е неволна грешка, защото в противен случай следва, че той умишлено заблуждава обществеността с грешна информация, което би било недопустимо за човек на неговия пост в една цивилизована, европейска държава.
Следваща интересна точка от интервюто е въпросът за това дали в проектирането на вариантите е участвал урбанист. Г-н Диков отговоря:
– Разбира се, че урбанист е участвал. Никога не сам приемал тезата: аз не съм специалист по темата, но оспорвам това и това предложение. Затова да бъдат така добри от “Спаси метрото” или да имат професионална компетентност в тези оспорвания, или да кажат: “Ние смятаме така и така от гледна точка на нашата ограничена компетентност. Но да казват ние не сме специалисти, но специалистите не са си свършили работата, някак си не е съвсем подходящо. Ние обърнахме достатъчно внимание на инициативата “Спаси метрото”, защото считаме, че всеки гражданин, особено когато се харчат публични пари, трябва да си казва мнението. Но не смятам, че трябва да се съобразяваме с някакви лични амбиции, ако има такива.
Честно ще бъде да отбележа също така, че заглавието на инициативата – “Спаси метрото”, ме изненадва и дразни. От кого да го спасяват метрото? Ние сме хората, които за първи път правим метро и някой иска да го спасява. От кого? Не е ясно.
Нека бъде напомнено, че Гражданска Интернет Инициатива “Спаси метрото” беше създадена, когато широко лансираната от г-н Диков идея за Трети метродиаметър включваше преработката на метролинията в скоростен трамвай и транзитен преход през Центъра без връзка с другите диаметри.
Колкото до това, от какво се спасява метрото, отговорът е елементарен – спасява се от хора, които са готови да рискуват бъдещото развитието на град София, заради текущи проблеми като липса на пари или недостатъчен пътникопоток. Докато тези, от които зависи, не разберат, че подобни решения не се взимат от днес за утре, докато не разберат, че това е система, която ще служи за минимум 50 години напред и следва да бъде проектирана с оглед на това и докато най-сетне Бай Ганьовското мислене на дребно не бъде заменено с мислене на истински управленци с ясна визия за бъдещето и най-вече мащабност на идеите , метрото ще има нужда от спасяване… а и цяла София.
Що се отнася до компетентността на предложенията и коментарите – всички предложения, отправяни от името на “Спаси метрото” са подлежали на дискусии в национален и световен форум за строителство, архитектура и градски транспорт, където са коментирани и анализирани от над 700 метролюбители, инженери, архитекти, урбанисти, както и ангажирани в строителството на метрото и в системата за градски транспорт на София.
Също така е важно да се отбележи, че критиката, която инициативата отправя винаги е била основана на анализ на работата на специалистите.
Г-н Диков, членовете на инициативата са признателни, че последните година и половина, Вие и инж. Стоян Братоев – Изпълнителен Директор на “Метрополитен” ЕАД, отбелязвате нашата позиция, но систематичният медиен шум около проекта е недопустимо да се използва за замъгляване на реалните аспекти и за отклоняване на важните въпроси.
Гражданска Интернет Инициатива “Спаси метрото” и занапред ще продължи да бъде неудобната инициатива, дразнещата инициатива – онази с многото въпроси; онази с желанието всеки детайл, дори и най-малкия, да бъде разгледан обстойно и да бъде представен на обществото без заобиколки. И не защото членовете на инициативата са провокатори, не е защото са негативни протестиращи, а защото, както самият Вие казахте – са онези, за които се прави всичко това…
С уважение: Гражданска Интернет Инициатива “Спаси метрото”