СТАНОВИЩЕ

от Гражданска Интернет Инициатива „Спаси метрото“

Уважаеми г-н Диков,
Както Ви е известно, миналата седмица бяха публикувани предложенията за трасе на отклонението на Трети метродиаметър в източно направление.

От ГИИ „Спаси метрото“ изразяваме несъгласието си с хипотезата на предложените варианти, че крайната точка на отклонението трябва да е Окръжна болница: този район влиза в пешеходната достъпност на МС Младост 1 и предположението, че спирките на градския транспорт там са генератор на пътникопоток не е съгласувано с контекста на цялостната транспортна схема на града.

Натовареността на спирките на Окръжна болница се дължи на факта, че подобно на спирките на хотел Плиска, Окръжна болница е трансферна точка между всички линии, минаващи по Цариградско шосе: на тази спирка се осъществява и връзката на автобусните линии А1,3,5 и 6 с останалата част от масовия градски транспорт.

В допълнение на горното, за пореден път изказваме несъгласието си метрото да се третира като „панацея“. Отново напомняме, че, както сме излагали пред Вас неведнъж, бул. Асен Йорданов е част от естественото трасе за евентуална кръгова линия и трябва отсега да остане резервиран за такава.

Не сме съгласни проектите за трасиране и оформление на метрото да се реализират с нисък хоризонт на перспектива, за да отразяват актуални/моменти транспортни проблеми, вместо да отговарят на конструктивните нужди на градската структура и действително да изграждат гръбнак на градския транспорт.

Отново изказваме неудовлетвореността си от това, че предложенията, изнесени в медиите не покриват или не представят решения за останалите форми на транспорт, които метрото неименуемо ще промени – намираме за несериозно да се проектира метротрасе, без да се взима предвид комуникацията му с останалите форми на транспорт.

Във връзка с гореизложените ни възражения, предлагаме два варианта за отклонението на Трети метродиаметър, базирани на Варианти №1 и 2, съвпадащи с конструктивните им предложения, но вместо към зала Арена Армеец София, да продължават през територията на бившите военни комплекси и оттам по бул. Проф. Цветан Лазаров към жк. Дружба 2.

Фиг. 1а – Общ план на трасе на отклонение на Трети метродиаметър Вариант №1

Фиг. 1b – Общ план на трасе на отклонение на Трети метродиаметър Вариант №1

Както се вижда от тази схема, и двата варианта на предложеното от нас трасе, правят връзка с планирания за изграждане София Тех парк, както и със зала Арена Армеец: метростанцията в района на залата отстои на около 370 метра от входовете на залата, което е напълно приемливо отстояние и е сходно с това между метростанция Стадион Васил Левски и Националният стадион.

Трасето от бул. Асен Йорданов преминава през военният комплекс и заобикаля спортното училище „Владимир Стойчев“ и терените на служба Военна полиция и Националната гвардейска част. Възможно е, ако натовареността на София Тех парк го изисква да се изгради междинна станция, с директен достъп до парка.

Оттам трасето се изравнява с бул. Проф. Цв. Лазаров и достига западната част на жк. Дружба 1, която към днешна дата остава изолирана от метрото: метростанцията се разполага на кръстовището на бул. Проф. Цв. Лазаров и ул. Кап. Д. Списаревски, в непосредствена близост до наличната тролейбусна инфраструктура.

Трасето продължава наземно до бул. Брюксел, където потъва в траншея под кръстовището му с бул. Проф. Цв. Лазаров и където подземно се разполага следващата спирка. След нея трасето отново излиза на повърхността в острова на булеварда и се изкачва на естакада, докато достигне кръстовището с ул. Обиколна, където е разположена следващата станция, правеща връзка с Първи метродиаметър. Кръстовището на ул. Обиколна с бул. Проф. Цв. Лазаров се изпълнява на ниво терен, като станцията премоства ул. Обиколна и пак се спуска на ниво терен. Пресичането на бул. Проф. Цв. Лазаров с ул. Ханс Кристиян Андерсен се изпълнява в детелина тип „Диамант“.

Следващата метростанция е пак на ниво терен на кръстовището с бул. Копенхаген, като то е изнесено изцяло в подземно ниво, запазвайки всички направления, а входовете на метростанцията се разполагат на терена. След нея, трасето продължава наземно по бул. Проф. Цв. Лазаров и до кръстовището с ул. Делийска воденица вече е преминало в тунел с плитко заложение и с хоризонтална крива с широк радиус подземно достига ул. Д. Пешев, където пред 88 ОДЗ се разполага следващата станция, заедно с буферна автогара за А1,2,3,4,5,6,7,8 и 14, обвързвайки ги с метрото и премахвайки необходимостта да навлизат дълбоко в града.

Оттам в далечна перспектива, линията може да се продължи към кв. Горубляне и да осъществява буферна функция на входа на София, откъм Панчарево, Кокаляне, Самоков и Железница, откъдето, аналогично с Перник ежедневно пристигат множество трудово заети и учащи в София.

Успоредно с това предложение, считаме за необходимо да се вземе предвид настояването ни за синхронизиран транспортен план на града, който да отчита намесата на метрото в градската тъкан и да отговаря адекватно и цялостно на навлизането му в новите територии.

Фиг. 2а – Подчиняване на наземния градски транспорт на Трети метродиаметър Вариант №1

И за двата варианта предвиждаме корекция в тролейбусните линии: Тб 4 и 11 се скъсяват, съответно до Площад на авиацията и Окръжна болница и функцията им се измества от основни линии за Цариградско шосе – в линии, довозващи до метрото. По този начин пътниците, използващи ги, за да достигнат централната градска част ще се пренасочат към метрото.

Подобно на тролейбусните линии, автобусните (с червено – А1,3,4,5,6 и 7), свързващи кварталите и селата в източно Софийско поле с метрото ще достигат бързо трансферната точка (метростанцията на ул. Д. Пешев), без да се налага да се вливат в същинския градски трафик, както става сега с автобусите, тръгващи от АС Гео Милев. И при двата варианта, трасетата на А84 и 604 са запазени непроменени.

За Вариант №1 предлагаме трамвайната инфраструктура от бул. Шипченски проход да се прехвърли по ул. Гео Милев, както е показано на Фиг. 2а.

Фиг. 2b – Подчиняване на наземния градски транспорт на Трети метродиаметър Вариант №2

На Фиг. 2b Вариант №2 не изисква корекция на трамвайното трасе, което значително намалява разходите по синхронизацията на наземния транспорт с метрото. За този вариант на заложението, предлагаме трамвайно трасе, което да се отделя от основното по бул. Шипченски проход и да продължава по ул. Слатинска и ул. Слатинска река с последна спирка в района на бл. 26 в жк. Слатина – в сравнителна близост до жп. спирка Христо Смирненски по линията София- Бургас, както и до високо жилищно застрояване в средата на комплекса.

Фиг. 3 – Пешеходна достъпност (R=500m) на Вариант №1 (горе) и Вариант №2 (долу)

На Фиг. 3 можем да сравним зоните на пешеходна достъпност (изобразени като кръгове с радиус от 500 метра). На територията на жк. Дружба 2 наблюдаваме пълно покритие на концентрациите на жилищно застрояване, както и зоните между жк. Дружба 2 и НПЗ Искър, които подлежат на урбанизация.

Основните предимства, които трасе до жк. Дружба предоставя са следните:

• Освобождаване на бул. Асен Йорданов за далекоперспективно трасе на кръгова линия;
• Ново трамвайно трасе, навлизащо в жк. Слатина;
• Скъсяване на маршрута на шест автобусни линии с над 5 километра;
• Осигуряване на пълно покритие на жк. Дружба 1 и 2 от извънуличен, скоростен транспорт;
• Урбанизация на територията северно от жк. Дружба 2;
• Увеличаване на натовареността на линията, спрямо разработките с крайна станция Окръжна болница.

Настояваме предлаганите от нас варианти да се разгледат на предстоящият експертен съвет и също така, настояваме да бъдем известени кога ще се проведе той.

 

С уважение: …………………………………………………………………
Гергин Борисов
Администратор на ГИИ „Спаси метрото”

Comments

comments