Browse By

Дъ соуфиън събуей ту Бизнес парк

Днес (8ми май 2015 г.) е паметен ден: днес София официално се сдоби с първия си завършен метродиаметър. Младост 4 вече се нарежда сред кварталите, които имат своя собствена метростанция през 2015 г., въпреки, че навремето вярвахме, че това ще се случи през 2007.

По стара традиция, след церемонията по откриването безплатното пътуване в първия следобед на новата отсечка започна. С група любители също решихме да посетим новите метростанции, които досега гледахме само иззад оградите на строителната площадка. Ето какво видях аз:

Бизнес парк София – птичката, която дано направи пролет

IMAG1407

Първото впечатление, което придобиваш, приближавайки се към метростанцията е, че и тук има от стъклените навеси, за които говорих предния път. Те пасват идеално на фона на сградите на Бизнес парка – строги, изчистени. Всъщност, това ги прави подходящи за прилагане в целия град. Съвършено достатъчни и пределно категорични, за да се превърнат в индикация за вход на метростанция, каквито са тези на Ектор Гимар. А на всичкото отгоре са и практични: плътни са и не допускат да те вали дъжд, докато се изкачваш/слизаш, намаляват до минимум течението и т.н. Нямам търпение да ги видя напълно изместили по-старите си събратя на Сердика, Костантин Величков и Люлин.

Сега за станцията: подстъпите към фоайето са решени в различен цвят и различен материал, което създава впечатлението, че станцията ще е скучна и безлична, но това е докато не завиеш и пред теб не се разгърне плетеницата от бяло, сиво и зелено, която е основния мотив в цялата станция. Касовата зала акцентира върху касите, които са решени в яркозелено: което ги прави първото нещо, което забелязваш, влизайки във вестибюла. Отвъд тях три ескалатора отвеждат до перона.

IMAG1402Цветовия акцент на касите е търсен ефект, който работи в синхрон с останалата композиция

В цялото пространство плетеницата е от разноформатни правоъгълни парчета бял, сив и зелен еталбонд, разделени от криволичещи и чупещи се на перпендикулярни отсечки осветителни ивици, издаващи се от равнината на околните панели, за да акцентират върху себе си. Този мъничък 3D ефект създава усещане за мобилност: някак си изглежда така, сякаш станцията може да оживее и малкото последователност, която си намерил в начина на подредба на парчетата да се размести.

В касовата зала осветлението слиза доста по-агресивно в стените, за разлика от перонната зала. Идеята е чудесна, изпълнението е на приемливо ниво, а заигравката със зелените парчета и изобщо сегментирането на цялото пространство придава усещане за модерна метростанция без да се налагат някакви засукани решения. Което само доказва, че не е нужно една метростанция да е скъпа, за да се доближи като интериор до онези, които включихме в класацията за Най-интересни меростанции.

Тази метростанция се нарежда сред фаворитите ми, редом с Опълченска и НДК. О, и да не пропусна – и в нея има метални пейки, като на Искърско шосе. Тук те не се връзват толкова и щях да се зарадвам да видя реализирани пейки, като в проекта: парчета от растера да излизат напред и да оформят блокове за седене, но… явно и те са заминали заедно с първоначалната концепция, при която осветлението и мрежата от разноцветни парчета покрива целия таван. Пусти икономии.

Над станцията е оформен широк тротоар, водещ към подстъпите на метростанцията, а вътре в самия Бизнес парк, вече са инсталирани такива:

IMAG1398Можем ли да се съгласим, че всички квартали имат нужда от такива знаци?

(акад.) А. Теодоров-Балан – “Кой ми сви прането?”

IMAG1419

Битов реализъм… Явно вдъхновени от растерната композиция на Бизнес парк, тук архитект-плочкаджиите са решили, че ще е много добра идея да направят композиция от еднакви по размери, но различни по цвят и материал плочки. Пхенян може да се гордее с такава композиция. Но това е София. Как метрополитен, който има пана като това на НДК, Сердика и СУ Св. Климент Охридски одобрява това недоразумение? Заявих, че тази метростанция е “грозотия” още на общественото обсъждане на Трети метродиаметър преди две години. Тогава инж. Братоев ме контрира, че проектите още не били завършени. Е, явно тази част е била жизнено важна за някого по веригата. Жалко, че този някой е бил с ампутирано чувство за стил.

Идеята е странна: защо панелки? Или добре, ако са избрали да изобразяват сгради, защо редене на плочки? Защо не с винил, или ако наистина искаха да подсилят асоциацията, че станцията е в Младост, да бяха дали една кутия пастели на няколко хлапета от най-близката детска градина, те да нарисуват блоковете си и това да се отпечата на halftone растер и той да се залепи върху еталбондови плоскости: като онези, с които е опакована МС Опълченска или Бизнес парк София.

il_570xN.78380355Например така…
Източник: Етци

Или ако са твърдо решени да е мозайка, защо трябва да е мозайка с такъв гигантски размер на отделните елементи? Защо не като мозайката на Кюри? Или защо не като всяка друга мозайка, правена някога някъде? Дори в абсурдни концепции като “Скъпият Лидер разглежда стълбове и се преструва, че не е наложил нечовешка диктатура” от метрото в Пхенян е вложено повече старание и мисъл, отколкото в тази глупост.

20110322-subway10Направих положително сравнение със Северна Корея… 🙁

Но това… не зная как да го опиша. Да не говорим, че е комплектовано с осветителни тела, които щяха да са героя на станцията, ако не беше тоя кошмар по стените. Лампионите, следват перона и са симпатични: приличат на вертикални тубуси, от които равномерно се разпръсква мека светлина. Едно семпло и модерно решение, подходящо за далеч по-умерена станция. Не за този кич.

IMAG1418

Хубавите неща в тази станция – лампионите, пейките и липсата на “паното”…

Ето тук, в средата на перона, където блоковете са прекъснати от голяма ивица едноцветен гранитогрес, ограден от стъклени зелени ивици, лампионите се виждат. И доминират, а стената зад тях изглежда стилно, за разлика от какофонията отстрани.

IMAG1422Няма как да сбъркаш, ако се придържаш към класиката…

Касовите зали са идентични с тези на МС Хан Кубрат: проста и недразнеща растерна мрежа, която се заиграва с реплики по тавана. На места обаче лудостта с панелките се е просмукала и в подлеза. А за любителите на консистентността, тази станция предлага играта “Има титла – няма титла“:

IMAG1426Последно – академик ли е, или не е?

Обстановката отгоре тепърва ще се променя – до края на август ще трябва да е готова последната отсечка от бул. Александър Малинов. Засега южните изходи на метростанцията са затворени и чакат откриването на булеварда.

Александър Малинов – “Хубава си моя горо”?

IMAG1440

Тази станция може да се опише така: сбъркана. Тя просто е сбъркана. Друго обяснение за катастрофата, която представлява интериорът й просто няма. Това са два проекта, съшити в едно. Касовите зали и подлезите нямат нищо общо като оформление с перона, като тяхната кафява палитра слиза по стълбите и нахлува в перонната зала и изведнъж… спира. Сякаш срязана с нож. Но дори и това не е достатъчно – кафевия плочник на пода свършва на различно място от този на стените. Поне, ако са решили да правят мизерии, да бяха ползвали дилатационната фуга като ръб на прехода между цветовете…

IMAG1490Професионализъм…

Това, което ме кара да се възмущавам най-много е, че в моята работа трябва всичко, което създавам да е pixel perfect – т.е. да няма разминавания и в един пиксел. Пиксел – малката точица светлинка на екраните ви, която е с размери от десети от милиметъра. И това е критерий, който може да ми коства одобрението на проект. А тук има не просто сблъсък на две коренно различни стилистики, тук имаме разминаване от близо метър, което дразни толкова жестоко, че се чудя дали тази станция не е проектирана от тролове.

IMAG1444

И проблемите не спират с това – таванът на станцията е начупен в неправилни форми, които някой е решил, че трябва да са огледални, досущ като спалнята на Куагмайър от Family Guy…

q1Гигиди…

Но въпреки всичко, и в тази станция има нещо, което съжалих, че не видях другаде. И тук, подобно на Искърско шосе има разчупвания в стените, които издават части от тях напред. И за разлика от Искърско шосе, тук оформящата се между плоскостите фуга е заета от скрито осветление. Ако тази идея беше приложена и на Иксърско шосе, лилавата станция щеше да стане още по-футуристична, отколкото е сега.

IMAG1442Това и крачетата на МС Надежда са може би най-хитрите светлинни заигравки в метрото

Сега, относно перонната зала, тя е решена като… гора. Стволовете на дъветата са от гранитогресни плочки, които имат щампа, имитираща дървесина, а короните са от метални плоскости в различни нюанси на зеленото, които се застъпват и оформят общото усещане. Защо гора – кой знае? Съмнявам се, че и проектантите знаят точно. Имало ли е някога гора на мястото на ж.к. Младост 2? Някой помни ли я и има ли тя носталгичен ефект върху проекта? Ще се радвам да научим, но със сигурност станцията не ти дава тези отговори.

Ако ще сме честни не е лоша идеята с дърветата: определено се понася по-добре от панелките на предната станция, а млечнобелия фон, върху който е поставена и хитрото осветление я прави симпатична. Това, което дразни е глупашкото нахлуване на кафявото от касовите зали. Ако и те бяха бели, дори и с дърветата отиващи нагоре в подлезното ниво, станцията нямаше да изглежда като налепена от два диаметрално противоположни проекта. Или обратното – ако беше цялата в кафяво, щеше да е мрачна и много прилична на МС Младост 3, но пак нямаше да е разочароваща.

IMAG1483Я! Петно от растера на касата…

Подлезите пък, за да е пълен хаосът, са решени с трети мотив, който е поне в същата гама с касовите зали. Ако беше трети основен цвят (например синьо) вече щях да изпадна в отчаяние. Подлезите са просторни и търговските площи са концентрирани около входа на станцията, което тепърва предстои да се види дали се хареса на младостчани, но съдейки по сходното разположение в подлеза на МС Бели Дунав – с времето всичко ще си дойде на мястото.

Schedule of routes in line of sofian subway

Не мога да не спомена и най-красноречивия пример за това доколко “Метрополитен” считат малките детайли за важни:

Какъвто им е превода, такива им бяха и английските съобщения, такова им е отношението и към архитектурното оформление на станциите: прави се, защото трябва, а не както трябва. И когато им покажеш, че има проблем, ти се крещи, че трябва да гледаш на това как са построили метро и това е по-важното. Да, калпавия превод няма да спре метрото, остарелите архитектурни похвати, връстници на хотел “Черно море” във Варна няма да пречат на хората да се качват и слизат от влакчетата. Но наличието на това отношение показва по-сериозен проблем – липса на отношение, липса на желание да се развива не просто количеството излят бетон, но и качеството на средата, в която го леем. Това е разликата между естакадата на метрото в ж.к. Изток и жп мостовете по Искърското дефиле, строени в края на 19ти век. И това е причината първата да прилича на буци бетон, които нямат никакви естетически качества, нищо, че са на метри от лъскави търговски центрове и банкови централи, а вторите да са внушителни, елегантни и красиви, нищо, че са насред гората.

Това е. Честито ни метро – честит ни завършен Първи метродиаметър. Сега остава да се надяваме, че станциите по Трети метродиаметър ще бъдат изпълнени след провеждане на архитектурни конкурси. Нищо, че предложеният за награждаване с орден “Стара планина” инж. Стоян Братоев ги смята за “пълна глупост“…

Comments

comments